Проектите надделяха над градската памет

Филип, Гюро и Арката си отидоха заради проекти за реконструкция с евросредства

Бикът и Рендето – без такива аргументи   

Таня Грозданова

На 7.11.2011 г. новоизбраният кмет на Пловдив Иван Тотев и новоизбраният Общински съвет положиха клетва на тържествена сесия в зала „Съединение" на Историческия музей, точно в 10.00 часа.

Два дни след това, на 9-ти ноември, минути след началото на работния ден на новата пловдивска администрация, започва демонтажът на монументалната пластика „Европа“ от пл.“Стефан Стамболов“ №1, по нареждане на новия кмет. Авторът на пластиката, която по това време е вече утвърдено място за снимки на туристи и пловдивчани, е уведомен същата сутрин да си я прибере в ателието, въпреки че тя е собственост на Община Пловдив, тоест на пловдивчани. Докато трае демонтажа каменната пластика е потрошена.

Творбата на скулптора Николай Савов, по-известна като „Бикът“, е изработена по повод първата Нощ на музеите и галериите в Пловдив и бе поставена на площада пред Общината като дарение от бизнесмени. Червеният бик поживя на площада около 5 години, заедно с други три дървени скулптури от същия автор – ­“Лодка в небето”, “Вратата” и “Времето”, които бяха разположени на Главната улица. За последните три бе обявено, че „се съхраняват“ в един двор на ОП “Паркове и градини”. Те също са собственост на общината, защото са дарени от щедри пловдивчани да украсяват Главната улица в навечерието на втория празник “Нощ на галериите и музеите в Пловдив” през 2006 г., по инициатива на галерия “Жорж Папазов”.

При старата на акцията на ОП “Чистота“ по премахването на Славовите творби градоначалникът е в София. По-късно обявява, че на бика не му е мястото там и няма нито решение, нито разрешително за поставянето. Тази първа обществена проява на новия кмет бива разтълкувана едновременно като явна и символична демонстрация, че буквално „хваща бика за рогата“ и ще управлява със сериозен размах. Други шушукат, че не разбира нищо от изкуство, а трети твърдят, че това е начин за политическа вендета, насочена към предшественика му, заради което ще пострадат приближените на Славчо Атанасов, пък било то и творци.

Сега „Европа“ стои с прекършени крака и счупен рог на поляната до наказателния паркинг край надлез Родопи, до задния двор на скулптора Николай Савов.

Две седмици след като Европа бива скрита в задния двор към един друг двор поема и Тръбата/Флейтата на Орфей. Металното съоръжение, придобило известност като Рендето, е изрязано от Главната улица от друго общинско предприятие – "Жилфонд".  Водната атракция е премахната за два часа със заповед от 21.11.2011 г.,  изготвена от инж. Живко Канев, началник на КСВЕ. Официалната информация от общината тогава гласи: „Общинското предприятие ще я съхранява до приключване на ремонтните дейности, като се запазва цялата подземна инфраструктура (водоснабдяване и канализация), което ще даде възможност в бъдеще да се изготви проект за чешма, шадраван или друг воден проект.“

Последното уточнение най-вероятно е заради проект за реконструкция на Главната улица от времето на Славчо Атанасов, който предвижда ремонт на фонтана с пеликаните, направа на водна каскада на стълбите на Каменица, още една такава в градинката до Джумая джамия (която така и не се случва) и въпросната Орфеева флейта. Авторът на този проект за реконструкция е и творецът на монументална метална творба. Арх. Димитър Драгнев свиква специална пресконференция през лятото на 2009-а, за да обясни хрумката си, тъй като по думите му, обществото не било достатъчно информирано или не разбирало от съвременно изкуство. „Изграждането на такъв воден акцент е заложено при проектирането на Главната улица, чието обновяване започна през 2004-2005 година,“ обяснява Драгнев.  

Пластиката бе предмет на много спорове и подигравки сред пловдивчани още при самото и представяне. Масовото мнение бе, че наподобява кухненско ренде, наричаха я пръскало, дори писоар, но почти всички бяха единодушни, че не ѝ е там мястото. За това никой не плака при рязането. В медиините архиви четем „След като плочките и ламарините около „Рендето" бяха премахнати, работник със специална плазмена резачка, преряза основата на пластиката. След успешната „операция" по демонтаж, „Орфеевата флейта" бе натоварена със специален кран на камион и откарана в склада на „Жилфонд". Някои от присъстващите използваха случая да се снимат за последно.“

Дори авторът на "Тръбата на Орфей" арх. Димитър Драгнев каза, че не е изненадан от заповедта за премахване. Единственият въпрос в общественото пространство бе „колко струва премахването на данъкоплатците, след като от техните пари преди няколко години Драгнев получава 80 000 лева от общината за творбата си“. Питането бързо е удовлетворено от кмета Тотев, който отговаря: „Нищо, защото ОП-то е бюджетна структура.“ (?!-б.авт.: определено бюджетните структури не се издържат от „нищо“)  

След премахването на Рендето версията, че Тотев унищожава символи на управлението на Славчо Атанасов започва да добива още по широка популярност в града. Хората вадят аргументи, че харесвана или не, пластиката бе един от поредните символи на управлението на Атанасов, който пада след Бика пред общината, последва ги и паметника на Филип Македонски на Джумаята.

На 13.01.2011 г. тогавашният областен управител на Пловдив Иван Тотев изпраща писмо до Общината с искане паметника на Филип Македонски на Джумаята да бъде демонтиран. Мотивът е стартиращата процедура за реконструкция и експониране на Римския стадион. „Докато аз съм кмет, паметника няма да бъде демонтиран,“ отсича в коментар на писмото кметът Славчо Атанасов. Според проектантите и администрацията паметникът ще бъде преместен в градинката в началото на ул.“Съборна“ докато траят ремонтите.

Година по-късно пловдивски интелектуалци и дейци на културата обявиха подписка за връщането на паметника на Филип Македонски на пл. "Джумаята". Сред тях бяха писателите Александър Секулов и Недялко Славов, галеристката Анна Дякова, художниците Румен Нечев и Атанас Хранов, както и бившия зам.-кмет по култура Анастас Бадев.

Припомняме, че появата на монумента на Филип Македонски беше съпроводена с люти спорове дали той е основател на Пловдив, с протестни митинги и нощни бдения, а монтажът му на Римския стадион стана при засилено присъствие на полицията.

Днес в туристическия общински сайт на Пловдив четем: „Монументът, работа на скулптора Кирил Найденов, бе ситуиран през април 2012 г. пред сградата на Общински съвет – Пловдив. Преместването се наложи поради реконструкцията на Римския стадион, където беше издигнат през 2004 г. със спонсорството на Община Солун, Гърция.“ Сега основателят на Филипополис стои на улица, която отдавна носи неговото име. Може би това ще е съдбата на следващият паметник, готвен за преместване, но за него по-късно.

Само за малко ще се върнем до осакатения бик. На поляната до безкракия има друга творба, която напомня на странно изчезналата арка от Цар-Симеоновата градина.  

В началото на март 2015-а г. известният пловдивски скулптор Веселин Ламбрев, който е автор на Театрон – единствената останала такава творба на Главната улица, пръв алармира за безумието да се подмята арката на Димчо Павлов. „Не мога да повярвам, че това се случва в Европейската столица на културата – Пловдив! Да се премахне произведение на изкуството – скулптура от гранит със съвременно звучене и естетика е безумие! Някой допитал ли се е до компетентните хора в сферата на изкуството? Върнете арката на скулптора Димчо Павлов! " Това написа тогава на стената си във Facebook Ламбрев, а медиите тръгнаха по следите на Арката.

Просто един ден Арката на Димчо Павлов, която се намираше между фонтана на Деметра и възстановения Виенски павилион изчезна.

„Няма да бъде монтирана обратно в Цар Симеоновата градина. Тя е сложена без решение на Общински съвет, а проектът за възстановяване на градината следва оригиналния от 1936-та, където арката я няма,“ каза кметът Иван Тотев. „Ако съветниците искат да я сложат, макар че по мое мнение осовата линия между фонтана и павилиона ще бъде нарушена, трябва да гласуват такова предложение,“ заключи той.

Отново вълна на недоволство заля арт средите в Пловдив. "Оправданието, което администрацията изважда, че съвременното изкуство не се връзвало с идейната концепция за възстановяването на парка, ме навежда на въпросите: паметниците на Ботев, Вазов и Шевалас какво са и по тази логика – къде им е мястото?!", избухна известният пловдивски фотограф Атанас Кънев, който е носител на Награда Пловдив, чийто автор е Димчо Павлов. 

Десетките въпроси къде е Арката на Димчо останаха без отговор. По думите на кмета, всичко от този род което изчезне, се пази в склад на ОП „Градини и паркове“. Да, ама не, до сега няма доказателства за това. Нещо повече, ранни минувачи през градината твърдят, че са видели как работниците са счупили творбата при демонтирането ѝ. Нещо, което се случи и с Бика – Европа.

И така две години по-късно наред е Гюро Михайлов. Паметникът пречи на реконструкцията на площад „Централен“. Той обаче е свикнал – това ще му е май за четвърти път. Войничето вече е напускало това място по времето на предишния строй, когато си тръгва заради паметника на Петър Ченгелов през 1962 г. и се връща отново през 1994-а, благодарение на комитетът от интелектуалци „Защита на историческото достойнство на Пловдив”.
 

Екипът ни провери и може да помогне на общината с идеята къде да иде Гюро. По примера на Филип II и той може да се прибере на собствената си улица. Ул.“Гюро Михайлов“ се намира в район „Северен“, кв.Победа, източно от бул.“Васил Априлов“.    

Дотук е ясно само, че Филип и Гюро си заминават заради реконструкции с евросредства, нещо подобно се твърди и за Арката на Димчо, но Бикът и Рендето – без такива аргументи.